Мнозинството избиратели не вярват на предизборните програми и обещания на партиите и на кандидатите за депутати. Но реално нямат друга възможност да реагират. Общата причина за недоверието е политическата измама. Тя е вътрешно присъща на сегашните партии и е условие за оцеляването им в съвременния безидеен свят.

Основните политически партии в България фактически са големи корпорации. Но за разлика от финансовите и промишлени корпорации те не търгуват с обичайните стоки и услуги. Обект на тяхната "стопанска" дейност е търговията с публични блага. Когато спечелят парламентарните избори, те овладяват всички органи и институции на държавното управление - включително и "независимата съдебна власт". И ги използват за облагодетелстване на свързани с тях фирми и лица срещу финансова и политическа подкрепа за управляващите. Чрез консолидирания бюджет на държавата и другите публични фондове властниците преразпределят и контролират близо 40 процента от БВП и се стараят да извлекат лична изгода от всеки лев, преминал през ръцете им.

Но докато в стопанските корпорации акционерите получават дивиденти според броя на притежаваните дялове, облагите за членовете на партията корпорация зависят от мястото на всеки в партийната йерархия и в държавния апарат. Това място се определя от партийните лидери, които съставят листите на кандидатите при всички избори в самата партия и в държавата. Лидерите се оказват всевластни, недосегаеми и несменяеми (освен чрез вътрешен преврат). Под прикритието на формалната демокрация големите партии в действителност са авторитарно управлявани структури. Когато овладеят и политическата власт, самата държава става авторитарна. Най-колоритно и фрапантно беше едноличното управление на лидера на ГЕРБ.